Asociaţia ZAEDNO a bulgarilor din Târgovişte

СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ – БЪЛГАРИ,

Честит празник Тодоровден!

Вашите приятели от гр.Търговище – България, ви поздравяваме и желаем здраве, успех и берекет!

Регионалната библиотека „Петър Стъпов” – директор Росица Куцарова

Накратко за празника

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца). За спомен на случилото се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден.

Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.

Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.

Според народните обичаи, Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.

В т. нар. кушии - традиционни състезания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт.

Православната общност почита паметта на свети Теодор Тирон.

Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа - 17 февруари по гражданския календар - 1 март стар стил, главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за припомняне и възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.

Житието разказва, че царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.

В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите.

Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни.

Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля.

Но той, без да се бои от опасността, гръмко славел Бога и през една нощ Теодор, движим от ревност към истинската вяра, подпалил един от главните идолски храмове.

Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.

Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият.

Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля.

Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява.

Накрая управителят издал за Теодор присъда:

"Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а вярва в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, трябва да бъде предаден на огън."

Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън.

След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си.

Съботата след Сирни Заговезни. Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакина раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.

От обредните хлябове се слага и и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното”. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интереснаобредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Гостува се на именниците.