Конски Великден или нужда за нормалност
Българската общност в Търговищe, квартал “Matei Voievod”, празнува Конски Великден, “Pastele Cailor”, в първата събота на Великденския пост, събота, която по православния календар се чества Св. Теодор / Тодоровден/по стар български обичай. Този обичай е единствен по рода си в Румъния и е специфичен само за българската общност в Търговище.
Това е денят, когато българския градинар и неговия кон, според традицията, отиват на църква и получават благословията на свещеника, за да бъдат здрави през следващата година. В църквата, свещеникът благославя светената вода и кончетата (коне в хлебно тесто) за здраве. След религиозната служба, жените раздават кончетата на мъжете и те ги делят на две равни половини-едната половина за мъжа, а другата за коня. С този обред се предвижда да се засили връзката между тях. Пролетната работа започва с вяра и надежда за подобрение, плодородие и благодат.
Обичаят е древен и е запазен и до днес от нашите прадеди и прабаби от техните предци, които са живели на юг от Дунава. Тъй като вярата е един от стълбовете на тяхното съществуване, този обичай има силен духовен отпечатък и показва значението на това благородно животно, което придружава и помога в работата на българския стопанин. Те отиват заедно при свещеника, за да получат благословия. Как би могъл иначе да постъпи обикновения човек, за да направи своя неговорим приятел равен пред Бога? Един нормален жест по простота и прагматизъм: господарят е добре, когато и неговият верен помагач е добре.
И днес повече от всякога, се нуждаем от нормалност и спокойствие. Празника е покана и пример за това, как трябва да се обича и уважава природата и даровете с които сме благословени. Има още много домакинствата от българската общност, за които коня е голямо богатство и неоценима помощ в ежедневните дейности. Вие ще видите на празника, колко красиво са украсени конете и каруците, и как горди минават пред публиката, гиздави и горди, за да бъдата забелязани отдалеч! Отношението към коня, напредъкът и модерността, не са го променили твърде много ... Картина на гордите българи дошли от южната страна на река Дунав, избягали от османския гнев е останала непроменена за бъдещите поколения. Чест прави на тези обикновени и работливи хора, не много взискателни, които вечерно време не се прибират в къщите си преди да дадат заслуженото на работните другари.
В тези дни природата ни предлага мир, който ще ни липсва през годината. За градинарите, които обичат работата, голeмия сняг през зимата е знак, че през лятото реколтата ще е добра. Но снега сам по себе си призовава човек да си почине и празнува: още има месо в котела, има вино в избата и готовност за приказки - слава Богу! Дълбокия сняг удължава дните за празнуване. И българина, както и румънеца, когато става дума за празници, винаги е готов да приеме гости!
Вие сте добре дошли!
- Кои ни подкрепя